Правото на платен и неплатен отпуск представляват важен елементи в концепцията на трудовата заетост и играе съществена роля в отношенията работодател-служител.
Началото на тази практика е поставено в развитите в индустриално и технологично отношение западни общества през 19 век, за да еволюира и достигне до днешната си структурираност и законова подсигуреност.
В тази статия ще поговорим по-подробно по темата, като подчертаем значението на въпроса както за служителите, така и за работодателите в аспекта на счетоводната гледна точка и трудовото право.
Платен отпуск
Платеният годишен отпуск е период от време, през който служителят получава трудово възнаграждение, въпреки че ползва почивка от своята регулярна работа.
Продължителност на платения отпуск
Продължителността на платения отпуск възлиза на 20 работни дни за една календарна година, което е ясно описано в закона (чл. 155, ал. 4 от КТ).
Нормативни особености
Важно е да се отбележи, че ако постъпвате на работа за първи път, то вие ще получите право на платен годишен отпуск след като натрупат 8 месеца стаж. Освен това, болничните, ако служителят е ползвал такива в резултат на здравословен проблем, не са част от годишния платен отпуск.
Начини на ползване
За да ползва платен отпуск, работникът трябва задължително да уведоми предварително своя работодател, като има възможност да избере дали да ползва платения си отпуск вкупом или на части.
Важно е да се знае, че броят дни, в които ще отсъствате от работа, не може да е по-голям от броя дни между самото предизвестие и срокът, за който желаете да бъдете в отпуск.
Това означава, че ако планирате да ползвате дест работни дни платен отпуск, трябва да си направите сметката така, че да уведомите работодателя си в срок от поне десет или повече работни дни.
Неплатен отпуск
Неплатеният отпуск представлява период, по време на който работникът временно се отсъства от работа, без да получава заплата. Този вид отпуск обикновено се взема по лични причини, при предварително уговорени с работодателя условия.
Дефиниция, видове неплатени отпуски и примерни ситуации
Неплатеният отпуск се отличава от платения с това, че дава по-голяма гъвкавост както на работника, така и на работодателя.
- Неплатен отпуск за лични нужди;
- Неплатен отпуск за образование / обучение / курсове;
- Неплатен отпуск за здраве, ако човекът няма възможност да ползва болничен (например чувства се стресиран, подтиснат или физически изтощен, но лекарят не открива физиологична причина за болничен;
- Дългосрочен неплатен отпуск (може да бъде по договореност с работодателя);
Условия и процедури за вземане на неплатен отпуск
За да получи неплатен отпуск, служителят следва да заяви желание пред работодателя. Последният ще разгледа възможността, но остава в правото си да откаже (можете да потърсите съвет и консултация на SofLaw.bg).
Правни и финансови последици за страните
Неплатеният отпуск може да има правни и финансови последици и за двете страни. Работодателят може да срещне затруднения в изпълнението дейността си, а служителят може да остане без основен източник на доходи.
Необходимо е разрешение от работодателя
Много е важно да се добави това, че макар всеки да има право на платен и неплатен отпуск, все пак е необходимо разрешението на работодателя и това не може да се прави единствено по усмотрение на служителя.
Ако работодателят сметне, че не може да освободи служителя за поисканите от него дни, тогава той може да му откаже, като предложи алтернативни варианти.
Максимална съобразеност с двете страни
В края на краищата, законодателството по отношение на платения и неплатения годишен отпуск е устроено така, че да даде максимална сигурност както на работодателя, така и на неговите служители.
Въпрос на етика от двете страни е да се постигне стабилност и предвидимост в процесите по ползване на платен и неплатен годишен отпуск, а съответно и в работния процес.
При проблем в това отношение, може да се свържете с нашата адвокатска кантора за да се консултирате с адвокат, за да прецените дали има какво да направите в случай на неправда.