Дела за неустойки

Неустойката е често прилагано средство за защита на интереса на страните по двустранни договори в рамките на различни търговски взаимоотношения и не само. Предвиждането й е договорен инструмент за гарантиране на точното изпълнение и осигуряване на дължимата по договор престация и затова продължава да се предпочита като превенция на неизпълнението, а при възникването му – като средство за обезщетяване.

Почти няма двустранна търговска сделка, в която да липсва клауза за неустойка. Затова и често корпоративните ни клиенти се обръщат към нас именно с молба за иницииране на дела за неустойки или съдействие по заведени срещу тях такива.

В случай, че сте изправени пред подобен казус, може да се доверите на натрупания от експертите ни практически опит в областта, съчетан с познаване на всички детайли от съдебната практика по сходни дела.

Неустойка по договор – функции и особености

Неустойката се урежда като правен институт в ЗЗД и ТЗ, като правилата в ТЗ се явяват специални по отношение на ЗЗД. Характерна отлика за търговската неустойка е, че тя не може да бъде намалена поради прекомерност, което е изключение от правилото на ЗЗД. Това изключение е приложимо само по отношение на двустранни търговски сделки, т. е. такива, сключени само между търговци.

Неустойката има обезпечителен характер, тъй като гарантира удовлетворение на кредитора при неизпълнение от страна на длъжника. Има превантивна функция, тъй като се явява непряк стимул за длъжника да изпълни доброволно и точно.

Притежава изразена обезщетителна функция, тъй като служи за обезщетение за вреди от неизпълнението в уговорения размер, без да е необходимо конкретно доказване. Ползването от неустойката не е пречка за обезщетяване в по-голям от предвидения размер, когато вредите действително го надвишават.

Допустимо е да се уговаря и неустойка с наказателен характер, чийто размер отива отвъд този на очакваните вреди.

Неустойката може да бъде предвидена като точно определена парична сума, която следва да се заплати при неизпълнение. Може да се предвиди и периодично начисляване или определяне на размера като процент от главното задължение.

Когато е предвидена за конкретен вид неизпълнение, се прилага само при наличието на такова. Така например, ако в договора страните са се съгласили за въвеждането на компенсаторна неустойка, при частично изпълнение тя няма да се дължи, тъй като е предвидена за пълно неизпълнение на съответното задължение.

Какви са видовете неустойка по договор?

Компенсаторната неустойка е предвидена за случаите на пълно неизпълнение и замества обезщетението за вреди. Мораторната неустойка обезщетява забавата при изпълнение – дължи се при неточно изпълнение по време, независимо че задължението е изпълнено впоследствие. Наказателната неустойка има санкционен характер и може да надхвърли размера на реалните вреди. При наличие на клауза за неустойка за забава и едновременно начислена мораторна лихва, въпросът за конкуренцията между тях е практически значим и изисква внимателна правна преценка.

Кога неустойката е нищожна или прекомерна?

Клаузата за неустойка може да бъде обявена за нищожна, когато излиза извън допустимите функции на неустойката и се превръща в инструмент за неоснователно обогатяване. Съдебната практика приема, че неустойката е нищожна поради противоречие с добрите нрави, когато е уговорена без долна граница, начислява се неограничено или надхвърля многократно стойността на задължението.

При гражданскоправни отношения между физически лица или нетърговци съдът може да намали неустойката поради прекомерност по чл. 92, ал. 2 от ЗЗД. При двустранни търговски сделки, сключени само между търговци, това намаляване е изключено по силата на ТЗ. Ако обаче сделката е сключена между търговец и физическо лице, правилата на ЗЗД остават приложими. Адвокатите от SofLaw.bg могат да оценят конкретната клауза и да преценят приложимия режим за защита при неизпълнение на договор.

Защитете интереса си с представителство от SofLaw по дела за неустойки

Основно дела за неустойки се водят за оспорване на неустойка по договор поради прекомерност или екзорбитантност. Чрез предявяване на иск може да се потърси от съда съответно да намали размера на неустойката или да я обяви за нищожна.

При конкуренция на неустойка за забава и мораторна лихва, въпроси относно прекомерност на неустойката, за представителство по дела за неустойки и всякакви други казуси във връзка с неустойка по договор, може да разчитате на експертно съдействие от адвокатите по търговско право на SofLaw.bg.

Често задавани въпроси за дела за неустойки

Може ли съдът да намали уговорена неустойка?

При гражданскоправни отношения съдът може да намали неустойката поради прекомерност по реда на ЗЗД. При двустранни търговски сделки между търговци обаче това намаляване е изключено – търговската неустойка не подлежи на редукция поради прекомерност. Изключение прави хипотезата, при която клаузата е нищожна поради противоречие с добрите нрави – в такъв случай тя може да бъде обявена за недействителна изцяло.

Необходимо ли е да се доказват вреди, за да се търси неустойка?

Не – едно от основните предимства на неустойката е, че кредиторът не е длъжен да доказва конкретни вреди. Достатъчно е да се установи фактът на неизпълнение и наличието на клаузата за неустойка. Ако обаче реалните вреди надхвърлят размера на неустойката, кредиторът може да претендира обезщетение за разликата при условие, че я докаже.

Каква е давността за иск за неустойка?

Вземането за неустойка се погасява с общата петгодишна давност по чл. 110 от ЗЗД. Давностният срок започва да тече от момента на настъпване на неизпълнението или от датата, на която задължението е трябвало да бъде изпълнено. При периодично начислявана неустойка всяка отделна вноска тече самостоятелно от момента на изискуемостта й.

Може ли неустойката да бъде обявена за нищожна?

Да – клауза за неустойка може да бъде нищожна поради противоречие с добрите нрави, когато е уговорена без горна граница, начислява се без ограничение или е явно несъразмерна спрямо стойността и характера на задължението. Нищожността се установява по съдебен ред чрез иск или възражение. Тя може да е частична – само за горницата над справедливия размер – или пълна, ако клаузата е лишена от обезщетителна функция.

Какво е разликата между неустойка и мораторна лихва?

Мораторната лихва е законово или договорно определено обезщетение за забава при парично задължение и се начислява автоматично при просрочие. Неустойката за забава е договорно установена и може да замени или да се кумулира с мораторната лихва, в зависимост от уговореното в договора. При конкуренция между двете вземания е необходима правна преценка за допустимото им едновременно прилагане, като съдебната практика не е единна по въпроса.