Правна помощ при заплаха от несъстоятелност

При всеки бизнес и развитие на стопанска дейност могат да се появят трудности, които крият заплаха от несъстоятелност – невъзможност на търговеца да покрива задълженията си. Навременната правна помощ при несъстоятелност е ключова, за да се прецени дали са налице предпоставките за производство и какви мерки могат да предотвратят обявяването й.

Това касае търговци, обявени в неплатежоспособност, при които все още не се е стигнало до окончателно производство. При недействителност или недостоверност в обявяването на несъстоятелност съответното лице може да потърси правата си, като изложи убедителни предпоставки пред съда.

Какво представлява производството по несъстоятелност?

Това е съдебен процес, който има за цел да защити правата на кредиторите чрез справедливо удовлетворяване на дължимото или да даде възможност за оздравяване на предприятието, ако има такива шансове. Производството може да бъде поискано от самия търговец, от кредитор на дружеството или от Национална агенция по приходите (НАП).

В производството трябва да се установи дали са налице двете основни предпоставки – търговец длъжник, който е неплатежоспособен или свръхзадължен. Съдът трябва да постанови едно от следните решения:

• Обявително решение, при което и двете предпоставки са налице. С него се открива производството, обявява се неплатежоспособността и се определя началната й дата.
• Отхвърляне на молбата за започване на производството. До такова решение се стига, ако съдът прецени, че неплатежоспособността е временна или имуществото е достатъчно за удовлетворяване на кредиторите.
• Прекратяване на производството поради липса на доказателства или средства. Причина е недостиг на имущество за изплащане на разноските по процеса. При заплащане на тези разноски от кредитор производството може да бъде възстановено.

Производството по несъстоятелност може да бъде открито дори за починало лице, което приживе е било неплатежоспособно. То се прави в срок от една година от момента на смъртта и от заличаването от Търговски регистър.

Признаци на неплатежоспособност и свръхзадълженост

Как се разграничават неплатежоспособността и свръхзадължеността?

Неплатежоспособността е налице, когато търговецът не е в състояние да изпълни изискуемо парично задължение. Свръхзадължеността засяга капиталовите дружества (ООД, ЕООД, АД) и е налице, когато имуществото не е достатъчно за покриване на паричните им задължения. Двете предпоставки са самостоятелни основания за обявяване в несъстоятелност – при капиталовите дружества е достатъчно да е налице само едната от тях. Навременната правна консултация позволява да се прецени дали финансовите затруднения са временни или вече са достигнали прага на несъстоятелността.

Какви правомощия притежава длъжникът?

Длъжникът може да направи възражение по баланса и отчета, представени от ликвидатора. В случаите, в които е открито производство по несъстоятелност за дружество в ликвидация, съдът се произнася по възражението в срок от две седмици с определение, което не подлежи на обжалване.

Длъжникът може да предложи план за оздравяване на дружеството и да поиска съдът да допусне мерки, обезпечаващи наличното имущество. Предлагането на плана се осъществява с молба, подадена от пълномощник, като длъжникът има право да посочи лице за временен синдик, което отговаря на предвидените от закона условия.

В определени случаи длъжникът и семейството му имат право на издръжка, чиято стойност се определя от съда – това са разноските по несъстоятелността. Обявеният за неплатежоспособен има право да участва в съвета на кредиторите или да поиска съдът да го отмени при нарушение на законосъобразността или при съществено ощетяване на кредиторите.

В случаите, в които длъжникът е изплатил всички задължения, той има право да подаде писмена молба за възстановяване на правата. Това право е налице и когато несъстоятелността се е изменила поради неблагоприятни стопански условия. След изплащане на задълженията той има право да получи остатъка от масата на несъстоятелността.

Длъжникът е задължен да предостави информация за имуществото си и търговската си дейност към датата на поискването, заедно с всички документи, в 7-дневен срок.

Оздравителен план при заплаха от несъстоятелност

Може ли дружеството да се спаси чрез оздравителен план?

Оздравяването е алтернатива на пълното обявяване в несъстоятелност и цели запазване на предприятието като действащо. Планът за оздравяване може да включва преструктуриране на задълженията, отсрочване на плащания, продажба на активи или привличане на нови инвестиции. Той се предлага от длъжника, синдика или кредитор и подлежи на одобрение от събранието на кредиторите и от съда. Адвокатите от SofLaw.bg за оздравяване на търговска дейност могат да изготвят и защитят оздравителния план.

Ролята на юридическата помощ при заплаха от несъстоятелност

Юридическата намеса е ключова, защото установява дали в действителност съществуват рискове за неплатежоспособност или свръхзадълженост и включва мерки като преструктуриране на активи и намаляване на разходите. Тази намеса предлага решения за оздравяване на дружеството и избягване на производството за обявяване в несъстоятелност и защита на длъжника.

Често задавани въпроси за заплаха от несъстоятелност

Кога е налице заплаха от несъстоятелност?

Заплахата от несъстоятелност е налице, когато търговецът предвижда, че в близко бъдеще няма да може да изпълнява паричните си задължения. Тя е различна от вече настъпилата неплатежоспособност – при заплахата не е задължително задълженията да са вече изискуеми и неизплатени. Именно в тази фаза е най-важно да се потърси правна помощ, за да се предотврати откритото производство.

Кой може да подаде молба за производство по несъстоятелност?

Молба за откриване на производство по несъстоятелност може да подаде самият търговец длъжник, кредитор с изискуемо парично вземане или Националната агенция по приходите при неизплатени публични задължения. Всяка от тези страни има самостоятелно право да инициира производството, независимо от съгласието на другите.

Какво е масата на несъстоятелността?

Масата на несъстоятелността включва цялото имущество на длъжника към момента на обявяване на неплатежоспособността, както и имуществото, което той придобива в хода на производството. От тази маса се удовлетворяват кредиторите в предвидена от закона поредност. Управлението на масата се поема от синдика под надзора на съда.

Каква е разликата между синдик и ликвидатор?

Синдикът е лице, назначено от съда в производството по несъстоятелност, което управлява имуществото на длъжника и представлява масата на несъстоятелността. Ликвидаторът, от своя страна, действа при доброволна ликвидация на дружество – когато собствениците сами решат да прекратят дейността. Двете фигури съществуват в различни правни производства с различни цели.

Може ли производството по несъстоятелност да бъде спряно след началото му?

Да, производството може да бъде прекратено или спряно при определени условия. Например при пълно изплащане на задълженията от длъжника, при сключено споразумение с кредиторите, одобрен оздравителен план или при липса на достатъчно имущество за покриване на разноските. Всеки от тези случаи изисква конкретно процесуално действие и решение на съда.