Апорт

Произходът на термина „апорт“ идва от френски търговско право. В търговското право в България апортът представлява непарична вноска, която се използва за участие в капитала на търговски дружества. Това могат да бъдат недвижими имоти, машини, превозни средства, патенти, лицензии, вземания и други вещи или права, които могат да бъдат оценени в пари.

Непарични вноски могат да се извършват към всички търговски дружества – капиталови (АД, ООД и КАД) или некапиталови (СД и КД).

Нормативната уредба на апортните вноски в търговските дружества е уредена в чл. 72 и чл. 73 от Търговския закон.

Значение на апорта

Апортът е важен инструмент в търговското право. Той позволява на физически и юридически лица да участват в капитала на едно дружество като не се налага да внасят парични средства. Апортът е особено полезен ако се създава ново предприятие или се разширява съществуващ бизнес.

От нормативната уредба може да се извлече повече ясното за апорта. Там е посочено, че непаричната вноска представлява вноска в имуществото на търговското дружество. Тя се прави с цел вносителят да придобие качеството съдружник или акционер в търговското дружество.

Ако апортът се извършва при увеличаване на капитала, извършителят може да придобие нови дружески дялове или акции в дружеството.

Предмет на апорта в търговското право

Предмет на апорта според търговското право може да бъде всяко прехвърлимо имуществено право, което се оценява в пари. Това се дължи на изискването посочено в ТЗ, че капиталът на дружеството трябва да е в левове.

Предмет на непаричната вноска може да са вещни или ограничени вещни права върху движими и недвижими вещи. Под формата на апорт могат да се внасят права върху налични и безналични ценни книги, имуществени блага върху нематериални блага, наследство и други.

Процедура по апорта

Процедурата по установяване на апорта включва няколко стъпки. Първо трябва да се направи оценка на непаричната вноска. За да бъде приета една вещ или недвижим имот като апорт той трябва да бъде оценен в пари. Оценката се извършва от независим оценител.

След това се сключва договор между лицето, което внася апорта и дружеството. В договора трябва подробно да са описани вещите или правата, тяхната оценка и условия за внасяне.

Апортът трябва да се впише в търговския регистър, за да стане официален или легитимен. Процедурата предвижда подаване на необходимите документи и вписване на промени в капитала на дружеството.

Дружественият договор трябва да бъде съставен според предвидената от закона форма и да бъде приет с надлежно решение на учредително или общо събрание. При нужда от правна консултация във връзка с процедурата по апорт може да се обърнете към кантората на SofLaw.bg.