Обявяване в несъстоятелност

Изпадането в несъстоятелност е ситуация, в която дружеството изпада в невъзможност да изпълнява задълженията си към определени лица като кредитори и доставчици. Тази ситуация подлежи на специална съдебна процедура, която осигурява справедливо разпределение на имуществото на длъжника или възможност за възстановяване на дейността при наличие на разумни предпоставки.

Същност на търговската несъстоятелност

Тя е част от Търговския закон и е приета през месец август на 1994-та година. Тя се състои в определение за неплатежоспособност, т.е., невъзможност за изплащане на паричните задължения, които се изискват от кредитори и доставчици по търговски сделки или публичноправни задължения от страна на търговец или търговско дружество (ООД, ЕООД, АД и т.н.).

Тя е фактическа и юридически призната. Също така тя може да се характеризира с определение за свръхзадълженост, което означава, че стойността на пасива е по-висока от тази на актива.

Несъстоятелността си има своите правни признаци, чрез които се открива решение за съдебно производство, в което съдът упражнява надзор върху производството или обявяване на неплатежоспособен, и несъстоятелен търговец във всички негови разновидности. Това се случва, когато съответният търговец не е в състояние да изплати в определен период паричните си задължения.

Съдебно производство по несъстоятелност

В това производство трябва да се разбере дали са налице двете предпоставки- търговец- длъжник, който е несъстоятелен и свръхзадължен. Съдът трябва да постанови следните решения:

• Обявително решение, в които и двете предпоставки са налице. С този етап се открива досъдебното производство, обявяващо неплатежоспособността и началната дата за това;
• Ако предпоставките не са налице, се отхвърля молбата за започване на производството. До такова решение се стига, ако съдът реши, че неплатежоспособността е временна или имуществото е достатъчно за удовлетворяване на кредиторите и по този начин те не са застрашени;
• Прекратяване на производството поради липса на доказателства или средства. Това се дължи на липсващи парични средства и недостиг на имуществото за изплащане на разноските по процеса. При заплащане на тези разноски от някой от кредиторите, процесът може да бъде възстановен.

Същност на масата на несъстоятелността

Това е правен термин, който обхваща имуществените права на длъжника към датата на решението за откриване на производството по несъстоятелност и след това. Неговите органи на управление са следните:

• Съд по несъстоятелността- Окръжния съд по седалище на дружество длъжник;
• Дееспособно физическо лице, имащо юридическа или икономическа компетенция;
• Събрание на кредиторите, което може да бъде в модифициран вид.

Основната идея на този процес е оздравяване на предприятието, което предотвратява обявяване на търговеца в несъстоятелност.

Процесът в обявяване на несъстоятелност

Основните предпоставки за обявяване в несъстоятелност могат да бъдат: да няма план за оздравяване, планът да не бъде одобрен в съда, да не е изпълнен и риск за продължаването на дейността на търговеца, което може да увреди масата на несъстоятелността. Обявяването се състои в две основни стъпки:

• Осребряване и разпределение на имуществото – това е система от действия, чрез които масата се превръща в парично средство, както и неговото разпределение между кредиторите. То е факт, когато имуществото е разпределено така, че да може да удовлетвори всеки един от тях, и когато има достатъчно средства, което се определя от синдика;
• Приключване на производството по несъстоятелност – решението се вписва в Търговския регистър, което действа спрямо синдика, а правомощията се прекратяват. При обща удовлетвореност от страна на кредиторите се обявява „юридическа смърт“ заради погасителния ефект на решението по отношение на вземанията, които не са предявени в производството и по отношение на правата, които не са упражнени.

Този процес има за цел да защити правата на кредиторите чрез справедливо удовлетворяване на това, което им се полага или да даде възможност за оздравяване на съответното предприятие, ако има такива шансове. Това може да бъде поискано както от самия търговец, от кредитор на дружеството, така и от Национална агенция по приходите (НАП).