Обявяване в несъстоятелност

Обявяването в несъстоятелност е съдебна процедура, която се прилага когато търговец изпадне в невъзможност да изпълнява задълженията си към кредитори и доставчици. Тази ситуация подлежи на специална съдебна процедура, която осигурява справедливо разпределение на имуществото на длъжника или възможност за възстановяване на дейността при наличие на разумни предпоставки.

Същност на търговската несъстоятелност

Търговската несъстоятелност е уредена в Търговския закон и се състои в определение за неплатежоспособност, т.е. невъзможност за изплащане на паричните задължения, които се изискват от кредитори и доставчици по търговски сделки или публичноправни задължения от страна на търговец или търговско дружество (ООД, ЕООД, АД и т.н.).

Тя е фактическа и юридически призната. Също така тя може да се характеризира с определение за свръхзадълженост, което означава, че стойността на пасива е по-висока от тази на актива.

Несъстоятелността си има своите правни признаци, чрез които се открива решение за съдебно производство, в което съдът упражнява надзор върху производството или обявяване на неплатежоспособен и несъстоятелен търговец във всички негови разновидности. Това се случва, когато съответният търговец не е в състояние да изплати в определен период паричните си задължения.

Кой може да поиска обявяване в несъстоятелност?

Обявяването в несъстоятелност може да бъде поискано от самия търговец длъжник, от кредитор с изискуемо вземане или от Националната агенция по приходите (НАП) при наличие на публични задължения. Всяка от тези страни може да инициира производството пред окръжния съд по седалището на дружеството.

Съдебно производство по несъстоятелност

В това производство трябва да се разбере дали са налице двете предпоставки – търговец длъжник, който е несъстоятелен и свръхзадължен. Съдът трябва да постанови следните решения:

• Обявително решение, в което и двете предпоставки са налице. С този етап се открива производството, обявяващо неплатежоспособността и началната дата за това;
• Ако предпоставките не са налице, се отхвърля молбата за започване на производството. До такова решение се стига, ако съдът реши, че неплатежоспособността е временна или имуществото е достатъчно за удовлетворяване на кредиторите и по този начин те не са застрашени;
• Прекратяване на производството поради липса на доказателства или средства. Това се дължи на липсващи парични средства и недостиг на имуществото за изплащане на разноските по процеса. При заплащане на тези разноски от някой от кредиторите, процесът може да бъде възстановен.

Каква е разликата между оздравяване и обявяване в несъстоятелност?

Оздравяването е алтернатива на обявяването в несъстоятелност и цели запазване на дейността на дружеството чрез изпълнение на оздравителен план, одобрен от съда и кредиторите. Обявяването в несъстоятелност настъпва, когато оздравяването е невъзможно или планът не е изпълнен, и води до осребряване на имуществото и прекратяване на дружеството.

Същност на масата на несъстоятелността

Масата на несъстоятелността е правен термин, който обхваща имуществените права на длъжника към датата на решението за откриване на производството по несъстоятелност и след това. Органите на управление в производството са следните:

• Съд по несъстоятелността – Окръжният съд по седалище на дружеството длъжник;
• Синдик – дееспособно физическо лице, имащо юридическа или икономическа компетенция;
• Събрание на кредиторите, което може да бъде в модифициран вид.

Основната идея на този процес е оздравяване на предприятието, което предотвратява обявяване на търговеца в несъстоятелност.

Процесът при обявяване в несъстоятелност

Основните предпоставки за обявяване в несъстоятелност могат да бъдат: да няма план за оздравяване, планът да не бъде одобрен в съда, да не е изпълнен и риск за продължаването на дейността на търговеца, което може да увреди масата на несъстоятелността. Обявяването се състои в две основни стъпки според адвокатите по търговско право в SofLaw.bg:

• Осребряване и разпределение на имуществото – това е система от действия, чрез които масата се превръща в парично средство, както и неговото разпределение между кредиторите. То е факт, когато имуществото е разпределено така, че да може да удовлетвори всеки един от тях, и когато има достатъчно средства, което се определя от синдика;
• Приключване на производството по несъстоятелност – решението се вписва в Търговския регистър, което действа спрямо синдика, а правомощията се прекратяват. При обща удовлетвореност от страна на кредиторите настъпва погасителен ефект по отношение на вземанията, които не са предявени в производството и по отношение на правата, които не са упражнени.

Този процес има за цел да защити правата на кредиторите чрез справедливо удовлетворяване на това, което им се полага или да даде възможност за оздравяване на съответното предприятие, ако има такива шансове. Това може да бъде поискано както от самия търговец, от кредитор на дружеството, така и от Национална агенция по приходите (НАП).

Предявяване на вземания и възражения в производството

След като бъде открито производството, кредиторите имат законово определен срок за предявяване на своите вземания пред синдика. Вземанията се включват в списък, който синдикът съставя и представя пред съда. При несъгласие с включено или изключено вземане, всяка страна може да подаде възражение срещу списъците на вземания в 7-дневен срок от обявяването им.

Често задавани въпроси за обявяване в несъстоятелност

Каква е разликата между неплатежоспособност и свръхзадълженост?

Неплатежоспособността е невъзможност на търговеца да изплати изискуеми парични задължения по търговски сделки или публичноправни задължения. Свръхзадължеността означава, че стойността на пасива на дружеството надвишава стойността на актива. И двете са самостоятелни основания за открИване на производство по несъстоятелност.

Спират ли се изпълнителните дела след обявяване в несъстоятелност?

Да – с откриването на производството по несъстоятелност се спират всички индивидуални изпълнителни действия срещу имуществото на длъжника. Кредиторите не могат да събират принудително вземанията си извън рамките на производството и трябва да предявят вземанията си пред синдика в определен срок.

Може ли дружеството да продължи дейността си по време на производството?

Да, при определени условия дейността може да продължи, особено ако е предложен оздравителен план. В такъв случай управлението се осъществява от синдика, като целта е стабилизиране на финансовото състояние. Ако оздравяването се окаже невъзможно, производството преминава към осребряване на имуществото.

Какви са последствията за управителя при обявяване в несъстоятелност?

При обявяване в несъстоятелност управителят губи правомощията си да управлява дружеството, тъй като те преминават към синдика. Ако се установи, че управителят е забавил подаването на молбата или е предприел действия, увреждащи кредиторите, той може да носи лична имуществена отговорност.

Какво е погасителен ефект при приключване на несъстоятелността?

Погасителният ефект означава, че с приключването на производството се погасяват всички вземания на кредиторите, които не са предявени в хода на производството, независимо от техния размер. Това е причината навременното предявяване на вземания от страна на кредиторите да бъде от изключително значение.