Назначаването на нов управител – юридически клопки, които да избегнете

Назначаването на управител е една от ключовите процедури в живота на всяко дружество с ограничена отговорност. Независимо дали става дума за първоначално вписване при учредяване или за последваща смяна, грешките в този процес могат да доведат до сериозни правни последици — от отказ за вписване в Търговския регистър до нищожност на взетите решения. В тази статия разглеждаме най-честите юридически клопки при назначаване на управител и как да ги избегнете.

Какво трябва да съдържа решението на общото събрание

Решението за назначаване на управител е от изключителната компетентност на общото събрание на съдружниците в ООД, съответно на едноличния собственик на капитала в ЕООД. Това означава, че никой друг орган или лице не може да вземе такова решение – опит за назначаване по друг ред е основание за отказ от длъжностното лице по регистрацията.

Решението се обективира в протокол от общото събрание, който трябва да съдържа няколко задължителни елемента. На първо място, протоколът трябва ясно да идентифицира новия управител с трите му имена, ЕГН и постоянен адрес. Следва да бъде посочен начинът на представителство — дали управителят ще представлява дружеството самостоятелно или заедно с друг управител. Ако дружеството има повече от един управител, този въпрос е от съществено значение, тъй като начинът на представителство пряко засяга валидността на всяка сключена от дружеството сделка.

Една от най-съществените промени в Търговския закон засяга формата на протокола. Съгласно изменението на чл. 137, ал. 4 от Търговския закон, решението за избор на управител изисква протокол с нотариално удостоверяване на подписите и съдържанието, извършени едновременно. Това е утежнена нотариална форма, която е задължителна, освен ако в дружествения договор не е предвидено друго. Пренебрегването на това изискване води до нищожност на решението — порок, който е неотстраним и не може да бъде саниран впоследствие.

Практически съвет: проверете дружествения договор преди насрочване на общото събрание. Ако в него е предвидена обикновена писмена форма за решенията, нотариалната заверка не е необходима. Ако такава клауза липсва, заседанието трябва да се проведе пред нотариус.

Изисквания и ограничения за управител

Не всяко лице може да бъде назначено за управител на ООД. Търговският закон поставя конкретни ограничения, които трябва да бъдат съобразени преди вземането на решение от общото събрание. Пропускът да се проверят тези изисквания може да доведе до отказ за вписване и загуба на време и средства.

Кой може да бъде управител

Управителят трябва да бъде дееспособно физическо лице. Въпреки че Търговският закон не съдържа изрична забрана за вписване на юридическо лице като управител, съдебната практика на ВКС е категорична — управител на ООД може да бъде само физическо лице. Управителят може да бъде съдружник в дружеството, но това не е задължително — допустимо е назначаването и на лице, което не притежава дялове в него.

Законови пречки за заемане на длъжността

Търговският закон предвижда определени ограничения за лицата, които могат да заемат длъжността управител. Кандидатът за управител не трябва да е бил член на управителен или контролен орган на дружество, за което е открито производство по несъстоятелност през последните две години, предхождащи датата на решението за обявяване на несъстоятелността. Наличието на такова обстоятелство е абсолютна пречка, която не може да бъде преодоляна с решение на общото събрание.

Отделно от това, управителят е длъжен да подпише декларация по чл. 141, ал. 8 от Търговския закон, с която удостоверява липсата на законови пречки за заемане на длъжността. Невярната декларация не само води до административни последици, но може да ангажира и наказателната отговорност на лицето.

Забраната за конкурентна дейност

Търговският закон установява и забрана за управителя да извършва конкурентна дейност спрямо дружеството. Тази забрана е уредена в чл. 142 от ТЗ и обхваща извършването от свое или от чуждо име на търговски сделки, участието в събирателни и командитни дружества, както и заемането на длъжност в ръководни органи на други дружества. Общото събрание може изрично да освободи управителя от тази забрана, но ако такова решение липсва и управителят извърши конкурентна дейност, дружеството може да претендира обезщетение за причинените вреди.

Чести грешки при вписване в Търговски регистър

Дори когато решението на общото събрание е валидно взето, процедурата по вписване в Търговския регистър крие своите рискове. Ето кои са най-често допусканите грешки, които водят до отказ или забавяне на вписването.

Непълен комплект документи

За вписване на нов управител се подава заявление по образец А4 в Търговския регистър. Към него задължително се прилагат: протокол от решението на общото събрание (при нужда — с нотариална заверка); нотариално заверено съгласие на новия управител и образец от подписа му (спесимен); декларация за липса на законови пречки по чл. 141, ал. 8 от ТЗ; декларация по чл. 13, ал. 4 от Закона за търговския регистър за истинността на заявените обстоятелства. Липсата на който и да е от тези документи е основание за даване на указания, а при неизпълнение — за отказ.

Грешки в заявлението

Заявлението А4 съдържа множество полета, но при смяна на управител не е необходимо да се попълва цялото — само секциите, касаещи извършваната промяна. Честа грешка е непопълването на полето за заличаване на стария управител, когато целта е не само да се добави нов, а да се извърши пълна смяна. Друга грешка е неактуализирането на дружествения договор, когато имената на управителите са вписани в него.

Пропуск на срока за вписване

Макар Търговският закон да не предвижда изричен срок за подаване на заявлението, забавянето на вписването създава правна несигурност. До момента на вписването третите лица могат да се позовават на данните в Търговския регистър — тоест старият управител формално продължава да представлява дружеството. Всяка сделка, сключена от него в периода между решението за освобождаване и вписването на промяната, може да породи спорове относно валидността и представителната власт.

Подаване на заявлението от неоправомощено лице

Документите за вписване на промяната се подават от новия управител. Ако обаче не се заличава управител, а само се добавя нов, всеки от управителите може да заяви промяната. Подаването от лице без представителна власт – например от счетоводител или друг служител без надлежно пълномощно – е основание за отказ. При упълномощаване на адвокат е необходимо изрично пълномощно, съставено съгласно изискванията на Закона за адвокатурата.

Съдебна отговорност при неправомерно назначение

Неправомерното назначаване на управител може да има далеч по-сериозни последици от административния отказ за вписване. Правните рискове засягат както самото дружество, така и лицата, участвали в процедурата.

Нищожност на решенията

Ако решението за назначаване на управител е взето в нарушение на изискванията за форма, например без нотариално удостоверяване, когато такова е необходимо, то е нищожно. Това означава, че управителят никога не е бил валидно избран, а всички негови действия от името на дружеството могат да бъдат оспорени. Нищожността е неотстраним порок — дружеството не може да потвърди решението впоследствие, а трябва да проведе ново общо събрание при спазване на всички изисквания.

Имуществена отговорност на управителя

Търговският закон предвижда в чл. 145 ТЗ, че управителят отговаря имуществено за причинените на дружеството вреди. Тази отговорност е договорна и произтича от мандатното правоотношение между управителя и дружеството. Ако лице, което е вписано като управител въз основа на нищожно решение, сключи сделки от името на дружеството, то може да носи отговорност за всички причинени вреди – както на дружеството, така и на третите лица.

Отговорност за публични задължения

Особено внимание заслужава отговорността по чл. 19 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс. Управителят може да бъде лично отговорен за неизплатени публични задължения на дружеството – данъци и осигуровки, ако е укрил факти или е извършил недобросъвестни действия, довели до невъзможност за тяхното събиране. Тази отговорност не е ограничена от корпоративния воал и може да засегне личното имущество на управителя.

Последици за третите лица

Ако управителят е освободен с решение на общото събрание, но промяната не е вписана в Търговския регистър, възниква въпросът за защита на добросъвестните трети лица. Съгласно съдебната практика, ако третото лице не знае за смяната на управителя, сделката остава действителна. Смененият управител обаче отговаря за причинените вреди пред дружеството, тъй като е действал след прекратяване на представителната му власт.

Защо да се доверите на специалист при назначаване на управител

Процедурата по назначаване на управител изглежда административно проста, но крие множество юридически рискове, чието пренебрегване може да струва на дружеството значително повече от стойността на професионалната правна помощ. От правилното съставяне на протокола през спазването на нотариалната форма до коректното подаване на документите в Търговския регистър — всяка стъпка изисква внимание към детайла.

За коректно вписване – доверете се на специалист с опит в регистърните процедури. Екипът на SofLaw.bg може да ви съдейства на всеки етап от процеса – от подготовката на документите до успешното вписване в Търговския регистър. Свържете се с нас за консултация в София или онлайн за цяла България.