Изготвяне на завещание

Завещанието е едностранна сделка по случай на смърт, с която завещателят се разпорежда с имуществото си в полза на едно или няколко лица за след смъртта му.

• Завещанието е строго лично действие – то не може да се извърши чрез представител или с попечителско съдействие;
• Завещанието е формален акт – за да е действително, трябва да бъде спазена определена форма;
• Завещанието е акт на имуществено разпореждане – с него завещателят се разпорежда с имуществото си за след смъртта си;
• Завещанието не може да бъде съвместна сделка, тоест две или повече лица да завещават с един и същ акт;
• Завещанието е безвъзмездна сделка;

Изготвяне на завещание – какво трябва да знаем

Завещание може да извърши всяко лице, което към момента на извършване на завещанието е навършило 18 години и което не е поставено под пълно запрещение поради слабоумие и е способно да действа разумно, според информацията от адвокатите по семейно право Глория Дотова и Лора Божинова.

Могат да наследяват всички ФЛ и ЮЛ, както и лицата, които са били заченати при откриване на наследството и които са родени способни да живеят. Не могат да наследяват по завещание недостойните лица и  които тежко са се провинили спрямо завещателя.

За да стане обаче собственик на завещаното имущество, освен да почине лицето, което е извършило завещателното разпореждане и завещанието да бъде обявено от нотариус, лицето, в чиято полза е направено завещанието, трябва да приеме наследството.

Приемането на  завещанието може да бъде извършено по два начина. Единият е чрез нарочен акт до районния съд по местооткриване на наследството  – там, където е било последното местожителство на починалото лице или чрез действия, от които може да се направи извод, че лицето, в полза, на което е направено завещанието, е приело наследството – например изплащане на дълг на наследодателя, продажба на имуществото и др.

Видове завещания

С оглед своето съдържание завещанието може да бъде общо (универсално) или частно (завет).

• С универсалното завещание завещателят се разпорежда с цялото си имущество или с идеална част от него – без да конкретизира отделни елементи на имуществото. В този случай, лицето, в чиято полза е направено, придобива качеството на наследник. При универсално завещание към наследника преминават правата и задълженията на завещателя;
• При заветът завещателят се разпорежда с определено имущество. Лицето, в чиято полза е направено, се нарича заветник.

Друго деление на завещанията е на нотариални и саморъчни.

• Нотариалното завещание се извършва от нотариус в присъствието на двама свидетели. Производството започва с молба на завещателя, адресирана до нотариуса. Завещателят изразява устно своята воля на нотариуса, който я записва, а след това прочита завещанието на завещателя в присъствието на свидетелите. След това завещанието следва да бъде подписано от завещателя, свидетелите и нотариуса;
• Саморъчното завещание трябва да бъде изцяло написано на ръка от завещателя и да съдържа дата и негов подпис. Датата трябва да бъде означена с дата, месец и година. Подписът задължително се поставя след завещателните разпореждания. Всичко след него ще се счита за ненаписано. Саморъчното завещание може да се пази лично от завещателя, от трето лице, включително и облагодетелстваното лице, от нотариус.

Завещанието може да отменено чрез ново завещание или с особен нотариален акт.

Завещанието е нищожно, когато:

– е направено в полза на лице, което е нямало способност да получава наследстствот по завещание;

– не е спазен редът за съставяне на нотариалното завещание;

– не са спазени изискванията за форма и съдържание на саморъчното завещание;

– когато разпореждането или мотивът, порадо който е направено то противоречат на закона, обществения ред и на добрите нрави;

– когато съдържа невъзможно условие или тежест;

Завещанието е унищожаемо:

– когато е направено от лице, което по време на съставянето му  не е било способно да завещава

– когато е направено поради грешка, насилие или измама

Завещанието е възможност за едно лице да се разпореди с имуществото си за след смъртта си. За да произведе действие завещанието обаче трябва да са спазени определени изисквания, от една страна за формата и съдържанието на завещанието, и от друга страна изисквания по отношение на лицето, което извършва завещанието.

Завещанието е формален акт и формата на завещанието е форма за неговата действителност. Ако то не е в предвидената от закона форма ще бъде невалидно. Законът предвижда две възможни форми:

• Нотариален акт – тя е приложима при нотариалното завещание;
• Обикновена писмена форма – приложима при саморъчното завещание.

Съдържание на завещанието представляват разпорежданията, които завещателят прави. Завещателните разпореждания биват общи или частични /завети/.

В първия случай се касае за цялото имущество на завещателя или за идеална част от него, без да се конкретизират отделни предмети. Предмет на завета е едно определено право.

• на кого се завещава;
• каквво се завещава;
• Съществен елемент от съдържанието на завещанието е датата. Датата трябва да съдържа означение за деня, месеца, годината на съставяне на завещанието. Тя може да бъде поставена в текста или след завещателните разпореждания;
• Друг задължителен реквизит на завещанието е подписът на завешателя. Той трябва да бъде поставен след завещателните разпореждания. В противен случай, всичко след него ще се чита за ненаписано;
• Завещанието може да съдържа и модалитети – срок (напр. завещавам на дъщеря си докато се учи), условие (напр. завещавам всичко на внучката ми, ако се омъжи до 25 годишна възраст и тежест – тя не може да бъде равна или по-висока от стойността на завещанието.